История на кафето в Индонезия

Дори в страната му на произход, Етиопия, кафето е било забранено от православните християни там до 1889 г., тъй като се е смятало за мюсюлманска напитка. В Европа крал Чарлз II забранява кафенетата през 1676 г. заради връзката им с политически активисти от съпротивата, но се оттегля два дни преди забраната да влезе в сила заради шума, последвал указа му. А по националистически и икономически причини Фридрих Велики го забранява в Прусия, за да принуди хората да се върнат към бирата. Прусия, която нямала колонии, в които да се произвежда кафе, трябвало да внася цялото си кафе с големи разходи.

Кафето (Coffea arabica), произхождащо от Кафа, царство в средновековна Етиопия, е пренесено в Арабия, по-точно в днешен Йемен, където се отглежда и изнася през пристанището Мока. От 1616 г. Нидерландската източноиндийска компания (VOC) купува кафето си оттам и го транспортира до Батавия (днешна Джакарта). Скоро кафето се превръща в ценна и много доходоносна търговска стока и през 1696 г. в Батавия са внесени първите разсади за засаждане в Ява.

Първата партида, засадена в земите на генерал-губернатора Вилем ван Оутсхорн, е изгубена при наводнения скоро след това. Въпреки това експериментът е повторен и през 1706 г. първата първоначална проба от местно отглеждано кафе може да бъде изнесена в Амстердам заедно с кафеено растение. И вярвате или не, този разсад, отгледан и размножен в амстердамските ботанически градини, се превръща в дядо на кафеените растения Арабика в Бразилия и Карибите. Поне такава е историята според Encyclopedia van Nederlandsch-Indië. Уикипедия разказва по-различна история и приписва на французите пренасянето на разсад от кафе на Мартиника, откъдето той се разпространява в Мексико, Хаити и други карибски острови; докато Бразилия получава кафето на Сантос от Бурбонските острови (днешен Реюнион).

Около 1878 г. настъпва бедствие, тъй като сортът Арабика става податлив на ръжда по листата на кафето в крайбрежните райони на Ява и се налага да бъде изоставен. Около 1900 г. от Конго е внесен сортът Робуста (Coffea canephora), който е устойчив на болестта и може да се отглежда отново на по-ниска надморска височина.

Преди 1800 г. VOC въвежда отглеждането на кафе сред населението в района около Батавия и в планинския район на Западна Ява. Ръководителите на районите са сключвали договори за доставка на определено количество кафеени зърна всяка година. VOC не е участвала в отглеждането, но регентите е трябвало да гарантират, че населението отглежда кафе, поддържа градини и доставя необходимото количество качествено кафе. През втората половина на XVIII в. отглеждането на кафе се разпространява в Централна Ява, но само в ограничен мащаб. Генерал-губернаторът Даенделс (1808-1811 г.) и последвалите го администратори започват сериозна атака в останалата част на Ява и на другите острови.

В района на Батавия кафето се отглеждало най-успешно в Рийсуик и Местер Корнелис . Изглежда, че населението не се противопоставя на принудителното отглеждане. Същото важи и за Западна Ява, където необходимите количества и качество са доставени навреме. В други части на Ява и на външните острови обаче - особено в Западна Суматра и Малуку - населението не е било толкова ентусиазирано от системата за принудително отглеждане. примамливата възможност за допълнителни доходи първоначално е насърчавала населението да отглежда кафе.

През 1724 г. около един милион фунта кафе могат да бъдат изпратени в Амстердам. Но когато морковът се превърнал в тояга и изискваното количество се увеличило до четири милиона лири (1727 г.) и шест милиона лири през 1736 г., ентусиазмът на хората значително спаднал. На регентите били дадени по шест стюивера (пет цента) на фунт, които трябвало да покрият покупката, както и транспортирането на кафето до склада на VOC. Фактическото закупуване (на портата) се извършвало от селските глави. Така може да си представим, че цената, плащана на фермерите, е била малка част от цената, получавана от регента.

Не само кафето, но и захарта и индигото са били принудителни култури. Тази система за принудително отглеждане, т.нар. система за култивиране, е въведена през 1830 г. и принуждава земеделските стопани да отглеждат експортни култури на 20% от земята си или, като алтернатива, да предоставят 60 дни неплатен труд по обществени проекти за общото благосъстояние, вместо да отглеждат ориз и други основни храни. В същото време събирането на данъци е предадено на бирници, на които се плаща от комисионни.

Не е изненадващо, че с тези системи се злоупотребява широко: цените, плащани на фермерите, са минимални, теглото на изкупуваната продукция е манипулирано, а 60-те дни неплатен труд често са удължавани или изразходвани за частни проекти на регионални колониални служители или регенти. Данъчните инспектори безмилостно изстисквали фермерите, за да увеличат комисионните си. Не е изненадващо, че тази система предизвиква широко разпространен глад и недоволство.

Той е отхвърлен и дискредитиран от началниците си в колониалната администрация, а сега е включен в списъка на героите в индонезийските канали за периода на Нидерландска Източна Индия, 1800-1945 г. - заедно с принц Дипонегор, инициатор и командир на войната на Дипонегор срещу холандците в Джоджакарта/Централна Ява, и Теуку Умар, партизански водач в Ачех.

Той подава оставка преди освобождаването си и се завръща в Нидерландия. Там продължава протестите си във вестникарски статии, памфлети, а през 1860 г. публикува книгата си Max Havelaar; или под заглавие Multatuli, The Coffee Auctions of the Dutch Trading Company.

Появата на по-либерални перспективи и парламентарни въпроси относно бедността и глада в Ява, както и желанието да се позволи на частни търговски интереси да участват в производството на експортни култури, водят до премахването на Cultuurstelsel през 1870 г. Поради рентабилността му обаче отглеждането на кафе продължава да се налага до началото на XX век.

Сред личностите, които допринасят най-страстно (и ефективно) за нарастващите либерални и самовзискателни настроения, е Едуард Дувес Декер. Колониален държавен служител от 1838 г., той е назначен за помощник-резидент в Лебак, Западна Ява, през 1857 г., където започва да се обявява срещу експлоатацията и лошото отношение към местните жители от страна на регентите и срещу неправомерните действия на колониалните власти